неделя, 5 април 2009 г.
МАСКИТЕ
Как човек успява да се самозаблуди
Лъжата програмирана е в гените,
в животните нарича се мимикрия.
В нощта предметите превръщат се във сенки -
не позволяват в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват
и слагат маски с външност, с поведение,
че случва се след толкоз много криене,
да заблудят със маските и себе си.
Човекът МОЖЕ да излъже себе си.
От всички твари само той успява.
Живее в свят - човешкото погребал -
на всички хора, че е друг внушава.
Залъгва себе си, че е богат, безсмъртен,
че млад е и... големи са мечтите му,
Че може всички пречки да изкърти,
около него да се завъртят звездите.
А после се залъгва, че е беден,
че е нещастен, някой му е длъжен,
че всички са напред, а той - последен,
оплаква се, мърмори, лъже, лъже!
Прикрива се, когато е нещастен,
и се напива с алкохол, за да е силен.
Прикрива се, да не покаже щастие,
за да не би съседът да завиди.
Когато слаб е става арогантен.
Не бие другите, а бие се в гърдите.
Когато мрази пък се прави на галантен
и вярва - обожават го жените.
Накрая - толкоз уморен, до смазване,
се пита - кой съм аз, защо, къде съм?
Но жалко. Няма нищо тук за казване -
изгубил се е -
с ничия намеса...
Песента е на Paradise Lost - Perfect Mack
И още един клип - приятно гледане.
От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Jackie,много силно стихотворение ! Невероятен анализ на човешката душевност и психика . Аз си признавам , че когато рядко ме е спохждало щастието съм се страхувала да споделя радоста си открито . Такъв е живота , някои хора носят упорито и успешно маските си . Тези , които са открити обикновено биват наранявани .
ОтговорИзтриванеМного си добра !!!
Чудесно написано и много вярно...има и вариации, но всъщност Страхът е един и същ...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти...
Емили, маските са уж спасителен пояс за някои ситуации, но човек може да се отъждестви с маската си, и да загуби своята идентичност.
ОтговорИзтриванеАко свалят хората маските си, ще се сблъскат със себе си. Както писах в един по-предишен стих, трябва да "изпием себе си от чашата".
Аз съм откровена и често това не е печелившо поведение за мен, но така съм решила, че животът ми ще е по-честен.
@анонимен, аз също благодаря.Радвам се, че съм предизвикала размисъл.Това всъщност е целта ми - да се замислим върху това - кои сме ние.
ОтговорИзтриванеКакто скрити сме в малките дупки
ОтговорИзтриванебез да мислим излишни неща
имат нашите маски пролука
води тя до самата душа...
Вслушани мълком в тишината ехтяща
тръпнем от звук на страшен съдник -
оня вътрешен глас, който все се обажда
щом със себе си - пак сме на ти.
Прозаично живеем...прозаично говорим...
двуличие лъха от нас...
а трябва промяна - необратима промяна
за да бъдем Ти или Аз.
Да се сбъднем във Хора -
истински, светли.
С чисти, прозрачни сърца -
нека помислим, дете, това не са вече
- излишни неща.
Стихът е чудесен, Ела! Заслужава си да го публикуваш като самостоятелен!
ОтговорИзтриванеПоздравления!