Прости ми, Господи! В живота си нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято
да изживея - празници, възходи!
Да няма скръб и мъка на Земята,
а хляб и мир за всичките народи!
Прости ми, Господи, живота не разбирах -
не виждах път в познатите пътеки,
а бури сетивата ми раздираха
и търсех изход лек във дни нелеки.
Бунтувах се за чуждото страдание,
бунтувах се за безполезна смърт
и питах се - защо сме тъй създадени?
Какъв е този толкоз труден път!
Сега разбрах, че ще усетим болка,
защото имаме за болка възприятия.
А знанието нужно е дотолкова,
че да осмислим злото на земята.
Да не допускаме от нас да тръгва
това, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.
И ако наште сетива усещат всичко -
любов, омраза, прошка и замръзване,
то Раят не е тук!
Но щом обичаме,
Ще го намерим - още не е късно!
Ще го намерим -в друг живот възкръснали!
Прости ми, Господи!
Не исках да науча,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата - загадка!
Много учени
не знаят тайната и - в мрак забулена!
Какво е тя! Дали е равновесие?
Дали е нищо!
Или ТАМ е всичкото!
Дали са там изгубените есени?
Или от там цвърчат напролет птичките?
Дали от там се раждаме и дишаме,
или от там смъртта ни дебне?
Не можем тайната и да разнищиме,
не знаем за какво ни е потребна.
Без нулата - нагоре и надолу -
е плюс безкрайност, или минус...
Вечност!
Събират ли се, де ли им е краят -
в пространство пъмно.
Или просто ничие?
Логично - да се сбират във окръжност -
безкрайно горе
със безкрайно малкото...
И става кръг! А нулата я няма -
кръгът е нула!
Всичко е начало.
А нула, плюс и минус - са закони,
които са валидни за Земята,
и ние, дето Вечността ще гоним,
ще трябва да смениме сетивата.
Добро и зло - в окръжността ги няма...
Това наистина Живот е вечен!!!
Той не започва - продължава
в безвремие, в противоречие...
Ах ясно!!!
Всичко е СЕГА и ТУКА -
тук в паралелни измерения.
Заблуда е сегашната наука
да търси само в тоз живот решения!
А краят, Господи! Какво е краят?
Умирането всъщност е измама,
и ако Ти си сътворил Безкрайното,
то няма край!
Начало също няма...
Клипът е на Vangelis - Alpha.
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Винаги ми е било трудно да коментирам стихове.Те са по-скоро нещо,което трябва да се усети и остави следа в нас.Пуснах и клипът докато четях и се почувствах за минути част от Безкрайното.Благодаря ти за това, което си направила!
ОтговорИзтриванеПрекрасен стих! Поздравления!
ОтговорИзтриванеБезкрайност, вечност, начало, край - вечни теми и вечни въпроси!
Най-важното е докосването помежду ни. ТИ умееш да докосваш!
Още веднъж поздравления за така поднесените чувства и мисли!
krizt, част от мен винаги е искала да полети, да полети извън времето, извън това, което ни "казват" сетивата. В безкрайните светове на Вечността. Дано съм успяла да предам това, което чувствам и в което вярвам.
ОтговорИзтриванеpaty, този стих се роди толкава внезапно и неочаквано за мен. Дори и аз трудно повярвах, че съм написала всичко това. Понякога толкова много въпроси ни се струват неразрешими, че... отговорите изникват като прозрение.
ОтговорИзтриванеДокосваме се, защото душите ни са търсещи и усещащи всяка струна от действителността. Само трябва да се опитаме да я уловим.
Благодаря ти!
Прекрасно нещо си написала отново Jackie ! Прекалената ми заетост напоследък не ми дава възможност да се насладя докрай на невероятните ти стихове. Ти просто пишеш послания, които наистина докосват душите ни !
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесал стихът, Емили.
ОтговорИзтриванеОчакват ни още много споделени моменти!
Благодаря ти!
Животът наистина е едно тайнство. Колкото повече израстваме, толкова повече въпроси ни вълнуват.
ОтговорИзтриване" Но щом обичаме
ще го намерим..."
Приятелството и любовта винаги ще ни помагат!
Благодаря и на теб!
Моля Ви подкрепете каузата:
ОтговорИзтриванеСправедливост за Мирослав Ризински!
http://www.facebook.com/group.php?gid=58439042686&ref=share
Един българин в Македония се нуждае от нас!
Подкрепих и се включих в групата.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Thank you Mr.Lee.I'd love to follow your blog.
ОтговорИзтриванеI like Chinese art of any kind.
Аз по-скоро бих нарекъл прекрасната творба "Молитва", защото ми звучи точно така. Смирено и с чувство за вина макар и не своя. Той е алфата и омегата, началото и краят. Кръгът се затваря. Истинска поезия е тази когато поета "разговаря" с Бога. А вие го умеете това и то много добре!!!
ОтговорИзтриванеНе съм сложила заглавие "Молитва" защото имам стих точно с това заглавие. Ето и част от него -
ОтговорИзтриванеКъм истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...
Този стих е публикуван в блога -
http://jackie-vechnost.blogspot.com/2009/01/blog-post_01.html
Или от Етикети - Молитва - ще излезе публикацията.
Благодаря много за думите. Коментарът е много ценен за мен!
Да, разбирам, всъщност заглавието си е чисто авторско решение. Аз коментирах така, защото тъй ми прозвуча. Ако бях автор и имах вече друго такова заглавие, може би щях да се спра например на:"Молитва към Бога' или "Молба за прошка" или нещо такова. Разбира се това по никакъв начин не намалява достойнството на творбата. На мен много ми харесват стихове, в които са преплетени мотиви касаещи твореца.
ОтговорИзтриванеМой пропуск е, че не съм прочел още цялото Ви творчество, но предполагам, че разбирате невъзможността да се прочете всичко за малкото време, което се "познаваме".
Пък и съм зает с работа. Но ме заинтригува стихчето от Вашата "Молитва" и ще го потърся да го прочета, пък и другите неща, които сте написала.
Знаете ли, ще ми бъде по-лесно да коментирам, ако я нямате думата за проверка, тя само затруднява при смяна на азбуката.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Мисля, че промених настройките.
ОтговорИзтриванеСамо ще те помоля - нека си говорим вече на "ти", за да не звучи толкова официално :).
Чета блога ти, но невинаги се смятам компетентна да отговоря, за което моля да ме извиниш.
Да не допускаме от нас да тръгва
ОтговорИзтриванетова, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.
тъга... светла тъга. пътят е толкова мъчителен че понякога ме изпълва със скръб защо радостта от живота трябва винаги да се съпътства от тъгата от загубата...?! вечността ограбва щастието на земята.
Пуснах този стих за Великден. Празнува се един празник, без въобще за се признава същността му. Какво всъщност е Великден, нали е Възкресението и вярата във Вечния живот!
ОтговорИзтриванеЗащо се наричат някои хора християни, след като не вярват във възкръсналия Спасител!
Ако тълкуваме правилно думите Му, никъде не се казва, че животът на земята е Раят. Децата се раждат в скръб, човек дори и да е здрав през целия си живот - той умира и близките му страдат за загубата му. Хората дори да се стремят да взимат правилни решения винаги в живота си - няма гаранция, че не страдат за нищо. Изводът е, че щом имаме сетива за болка, значи страданието е част от живота и никой няма да го избегне.
Втората част на стиха е начина, по който си представям Вечността. Учените правят открития непрекъснато - в клетъчно ниво, а също и нагоре - към галактиките. За мен единственото обяснение на тази безкрайносте да се събират в КРЪГ. Световете и проявлението на материята е безкрайно. Това е Вечния живот. Няма да се изгуби нищо от нас, от душите ни, от духа ни, от опита, който сме натрупали. Излишно е човечеството да иска всичко да разбере със сетива, които не са съвършени.
Според мен няма Начало, няма Край - това е Вечността!
Безкрайността е най - голямата загадка и извор на повечето парадокси :)
ОтговорИзтриванеТака е! Безсрайността ни кара да мислим, да мечтаем, да се надяваме, да търсим.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че се отби в блога :)