Всеки ден е като сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в суматоха карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски, а душите си
караме на тях да са покорни,
да повтарят ролите написани,
да творят измислените роли.
А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях - актьори се разбягаха...
Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира,
и... отново в театъра се връща.
Клипът е на Tarja Turunen - I Walk Alone
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie
Хубаво продължение на предишното стихотворение. Не знам защо бъркаме играта с живот. Струва ни се по-лесно и дори не разбираме какво губим.
ОтговорИзтриванеJackie,
ОтговорИзтриванеvery nice lirykal verse!
some time the life makes you to play game.But you aloweys pay for that - soon or later.
Sorry, I do not use my computur now and can't write on bulgarien.Will do that again.
You do not answer to my letters ?!
krizt, благодаря ти за включването!
ОтговорИзтриванеПовода да пиша на тази тема е... неискреното общуване, с което се налага да се сблъквам понякога.
Иска ми се всеки сам да прави изборите си - независимо правилни, или неправилни. Иска ми се да няма режисьори на нашия живот, а сами да сме творци на съдбата си.
Емили, страхувам се, че и аз понякога се включвам в тази "игра на живот". Ние живеем заедно с други хора и неволно се подхлъзваме.
ОтговорИзтриванеВажното е - навреме да се спрем, за да се завърнем към себе си.
Написах ти писмо. Там съм обяснила дългото си мълчание.