НЕСТИНАРКА

Ти си цяла Планета
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън
във лятото.
Танцът - жив. Измълчан...
Но възпят във легенди,
сонати...
и прерии...

Ти си трудна сълза.
Дълго гълтана.
Вик!
Че сълзата се спусна -
за горчивото вкопчена!
И опари душата ми
със Живот - многолик,
и остави следа -
като огън започната!

Плачат неми дърветата -
нестинарско хоро...
Огън! Огнена! Кладите -
те подмамват във тъмното.
Във жарава обречена -
със разлято ведро -
да не могат да гаснат
искрите несбъднати!

Танц с икона танцуваш
във екстаз.
И боли.
Но лице - озарено,
добро
и пречистено...
А душата прободена
от милиони стрели!
Горда,
Бяла,
Красива -
Вдъхновена и истинска!

И препускат конете...
И утихва денят...
Възродени, мечтите
се във песни превръщат...
Ще намерим ли Пътят...
и дали има Път...
Или има Горене
и Живот
за преглъщане!