С Т Р А С Т

... мене ме, мамо, Змей либи,
Змей либи, Змей ще ме земе...





Сърцето ми бе влюбено в Живота...

Дойде при мен, и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли!
Душата ми се пръсна на парчета!

Не бих се приближила, та дори
на крачка от измамното ти тяло!
Смехът в ушите блъсна ме, изтри
Последните ми мисли - излетяли.

Потънах с ужас в твоите очи...
усетих, как страстта ме завладява.
Безсилна бях, уплашена, нечиста,
но нямах сили да се защитавам!

От нашата греховна, луда страст
роди се омагьосано желание,
и бях готова, впита в твойта власт,
да изтърпя самотност и страдание.

Тъй дълго бе, че спомена загубих...
Забрави ти за моето сърце,
откраднато, когато беше влюбено,
сега - превърнато в парченце лед.

Издебнах те... и грабнах си сърцето.
В гърдите си го сложих да тупти...
но любовта от него бе отнета -
далеч от мене вече беше ти.

Забрави ме... Но мен не ме боли,
че ти от тук сега си тъй далече.
Разбираш ли - най-много ме боли,
че аз не те обичам... вече...

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie