четвъртък, 6 май 2010 г.

ПЯСЪЦИ




Стоя сред някакъв си пясък...
И шум дочувам. На море...
В очите - хиляди отблясъци -
дали слухът ще разбере

неясни шумове долавяни?
Дочувам непознат език...
Легенди с Времето предавани.
Дали е зов? Или е вик?

Поемам в шепите си крясъци -
ранени пръстите мълчат.
Превръщат се в часовник пясъчен
и към земята се стремят.

Но аз не бързам. Знам, че може би
от мене Времето струи.
Извън стандартите наложени -
секундите да отброи.

Усещам Времето - застинало.
От мен зависи да го спра!
В душата вече липсва минало
и Вечността ще разбера...



2 коментара:

  1. красиво и мъдро! - в хармония с вечността, израз на непреходността! - поздравления за чудесната публикация!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Thanks,choleova!
    Успешен ден и приятни празници!

    ОтговорИзтриване