четвъртък, 26 март 2009 г.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ


Нека не се страхуваме да се погледнем
.





















Във своя дом -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало,
в което няма бъдеще...

В смълчаните оттенъци на залеза
ни дебне пустотата от завръщане...
Очакваме насън
патрони халосни...
Но залезът ни гали
и е същият!

И същите са изгревите,
нежните.
Обичат ни!
Сега редът е нашия
да се погледнем
даже в неизбежното
и да отпием
себе си
от чашата...



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

6 коментара:

  1. Бих искал да изпия изгрева до дъно.И новото начало на деня да ме обгърне...с надежда и любов...Благодаря за припомнянето на неизбежноста,Jackie

    ОтговорИзтриване
  2. Jackie, оптимизма и надеждата е винаги вътре с нас, каквото й да сме преживели .Много добре си го написала
    " и същите са изгревите , нежните .. " , трябва само да ги видим , да можем да го направим .
    Чудесно е !

    ОтговорИзтриване
  3. shadows, вярвам, че се докосваш до Вечността!
    А какво ще кажеш за това -

    Денят умираше... и се усмихваше!
    Денят умее да умре красиво!

    ОтговорИзтриване
  4. Емили, оптимизма не трябва да ни напуска, дори в най трудните моменти. Защото и тях ги има в действителността.
    Всички сме единствени и уникални във Вселената и без нас - ще липсва нещо, нещо много важно!
    Обичат ни! Вселената е с нас!

    ОтговорИзтриване
  5. Животът, казват, е игра.Игра ,в която ще умрем с теб.Но не сега !Сега е време да живеем!....Едно е сигурно ...,ще има още около 5 милиарда изгрева на нашата звезда.Поздрав за прекрасният стих ,Jackie

    ОтговорИзтриване
  6. За да спрат тъмните течения в нашите нощи, нужно е да приемем себе си и миналото си - такива, каквито са, да ги приемем и да не се осъждаме строго, защото цялата Вечност, във всичките си проявления - ни обича!

    ОтговорИзтриване