Отчуждение

Безкраен небосвод - звезди недостижими
И път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени

А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.

Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.

Завещанието на мъдреците

Заключени на тежкото с печата

на някакъв отрязък - холограма,

очакваме поредното зачатие

да ни предложи страстната си драма.

На дъното на чашата ли - всичкото

ще го открием - мислейки - не мислим...

Разпръснати, събрани в много личности,

приели ОЩЕ времето за истина.

Изписваме десетки пълни листове,

а после - гневно хвърляме ги в коша,

а времето притиска ни неистово,

и пречат ни безсъниците ОЩЕ.

А някой ще разрови във боклуците

и ще подскочи с вик на откривател,

че някаква си тайна - ненаучена

на място ТОЧНО някой му е пратил...

Какви събития обичат

да се случват заедно -

е древната китайска поговорка.

Такъв въпрос дали сме си задавали,

дали си спомняме синхронните истории?

Къде ни води пътят - осъзнаване

на старите завети - мъдреците,

които на въпросите задавани

ни отговарят - в притчи

и прикрито..


20.10.1990г.

Научих

Параклисът на Св Йоан Рилски

Пътеката ме грабна, взе ми силите
и умори до крайност сетивата.
Понесе ме към тайнственото било
в параклис малък, с Божие разпятие.

Изви се между клюмнали дървета,
със клоните, наведени надолу.
А храстите косите си разплетоха,
да ме упътят, без да съм ги молила.

Надникнах във молитвената зала,
със развълнувани очи погледнах,
да видя образа Ти, свещи да запаля,
да се помоля пред икона бледна.

А после със водата чудодейна,
със зов на жажда устните се сляха.
Скалата Ти изпречи се пред мене
и до гранита аз пристъпих плаха.

Краката ми сами се изкачиха,
решили мислите да изпреварят.
Душата ми разтвори се пречистена!
Пред мене цяла дишаше България!

Параклисът с вековната история
изпълни ме и даде ми душата си!
Дали ще можем пътя да повторим!
Пречистения път
и Твойта святост!


18.08.2009г.

Песничка за хората (да се пее пред Бог)

***
Скъпи приятели,
Не съм ви забравила. Не съм се изчерпала. Бях на почивка и правих равносметка на творчеството по принцип, на изкуството. Най-вече на хората. Хората с техните начини да "оцелеят" прегазвайки други себеподобни около себе си. Хората, които ще те наранят, след това ще излъжат, че те обичат, че обичат творчеството ти. Хората, които те съветват да бъдеш инат, да се бориш със зъби и нокти с... Живота(великия дар), с приятелите, за да не разкрият слабостите ти.
Хората, които почти се кълнат, че не лъжат, а те съветват НИКОГА да не се разкриваш, да не показваш слабост, "Защото приятелите само това чакат - и ти забиват нож в гърба"!

"Бъди ИНАТ - съветват, бъди борбена на всяка цена! Това било печелившата стратегия. Да не показваш слабост, страх. О лицемерие! А пишат коментар на моите стихове за лъжата - също толкова лъжливи, колкото е душата им!.

Сега искам да ви напиша един стих на поетесата Елица Мавродинова. Не я познавам . Разтърси ме много.
Скоро ще опиша своите трансформации и какво се преобърна в душата ми. Обичам ви много!

***

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.

ЗЕМЯТА

*

Земята диша. Жива е, усеща,
когато нараняваме снагата и-
За болката и нека да се сещаме,
че Тя е дом - да и дадем наградата.

Дали ни разпознава? Или ние
сме само като някакви бактерии.
В невежеството си кръвта и пием,
подпалваме гори, поля, и прерии.

Земята се гневи. И реагира.
Размества земни пластове. Изригва.
Да се замислим. И да я разбираме.
С любов към нея във всичките ни мигове!

ЗЕМЯ

Земята ще те чака –
само тя,
когато се завръщаш
тихо в себе си
и търсиш дом,
и имаш много самота –
земята ще те стопли
във ръцете си...
Земята ще те помни –
само тя,
когато ветровете
са забравили,
че ги обичаш
(любовта е вятърна игра),
земята ще е нежна
и очакваща...
Земята ще те търси –
само тя,
когато всичко е изгубено
и вярата
е само шепа мъртва прах,
а няма път назад –
земята ще остане,
когато другите си тръгват
и боли,
когато болката е страх
и тъжна лудост –
земята ще остане
ако ти
внезапно си отиваш
и я губиш...

Автор - murcony

16.07

РАЗХОДКАТА

*

Пътепис в строфи

Научихме за място живописно -
природен резерват със скъп хотел.
Веднага да го посетим поискахме,
да го открием дадохме си цел.

Попаднахме във малко, кротко селище,
сред хора с неизвестен диалект.
Упътиха ни -
в планината бил хотелът,
"Луксозен - казват -
а звездите - пет".

Плени ни аромата на пътеката.
Подаваха ни клоните ръце.
С тях вярвахме - ще стигнем тъй далеко,
където иска жадното сърце.



Мостче дървено. Рисковани са стълбите.
В беседка ни поведоха едвам.
Държахме парапетите.
И гълъби
ни пееха - побързайте, натам.




А насекоми непознати за очите ни
ни се представяха - "това сме ний.
Различни сме от хората, но истински" -
жужаха те над нашите глави.

Камъните в стълба се превърнаха -
опора в криволичещия път.
Сърцата ни Природата обгърнаха,
с Природата се сля и нашта плът.

Но изведнъж усетихме промяната.
Пътеката посърна
и се сви.
Във нереалност стъпихме замаяни,
а паяжина в мрак ни улови.

Пътеката разплака се.
И локвите
разкъсваха я сякаш на петна.
Препречиха ни пътя стари борове,
а скални форми правеха стена.

Пък храстите - като коси на вещица -
се вкопчваха със своите бодли.
Безпомощни се чувствахме.
Заклещени.
Разходката започна ... да боли.



Със гняв над нас жужаха насекомите
и ни предупреждаваха - "до тук"!
И въздух не усещахме озонен,
гората не издаваше и зву к.

"Назад, назад - пътеката изричаше -
там няма мост, ни брод.
там няма път".
Бе крайно време да смениме ритъма.
Не бе за нас жадувания кът!

Дрехи, пълни със смут, с изтощение
плачат тихичко -
мокри от пот.
Мрачно плачеше нашето зрение -
до целта не намерихме бр од.

После дълго обсъждахме случката -
дали нужно бе с автомобил,
с чисти дрехи, маршрута проучили,
да намерим хотела -
със стил!

Може би със вида на туристи,
неугледни за хорски очи,
изподрани в пътеки скалисти -
щяхме много да се отли чим

от богатите, чисти и свикнали
да угаждат на всеки каприз!
Не е мястото наше сред пикници
и сред лукс -
на хотела-сюрприз!

И добре, че пътеката, мил ата,
ни възпря - да не ходиме там.
Сетива, красотата поискали
не желаят петзвездния храм!

Не мечтаем с мечти на богат ите,
а богати сме с нашта мечта!

И успяхме - пирувахме с в ятъра,
НЕ в хотел със петзвездни места!

01.07.2009

ТОЙ И ТЯ

*

Т Я

Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето и.
Бездънна бе душата - като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.

Намери спомена - поизбледнял и прашен,
покрит със плетеница от заблуди.
Погледна образа
и много се изплаши!
Но топъл бе, замислен и учуден.

Извади чувствата -
в сърцето и погребани,
изтри сълзите на ужасната раздяла.
Не предполагаше, че е така потребен -
във самотата тя напипа... бялото...

И доизмисли старите събития,
и заличи петна полепнал ужас.
Откъсна си мечтите -
сред разбитите...
Но знаеше - живее сред илюзия.

Засвети нощем нейният прозорец
и стопли се премръзналото тяло.
Родиха сънища забравените щори,
но знаеше -
мираж бе ТОЙ изцяло!





Т О Й


Прозорците са тъмни през деня -

навярно светлината са поели...
Един прозорец грабва ти съня,
от него вае своите къдели.

Във него - ТОЙ - изровил твоя лик,
че търсил те е дълго във тълпата.
Направил е портрета ти - велик,
недосегаем в чуждите обятия.

Поставил те е на пиедестал -
не знаел колко много си му нужна.
За твоето присъствие би дал
милионното безмислено събуждане.

За себе си те е измислил той,
но ти си истинска -
по-истинска от него!
Не го прогонвай -чудния герой -
защото ТИ на него си потребна!

РОЖДЕНИЯТ МИ ДЕН

18.06.2009

В най-хубавия месец на годината,
най-свежия и яркия за мен,
аз отброявам крачките преминати
до днешния -
най-мой от всички - ден!

Зелен воал пред нас се е разпръснал,
погалил нежно морната Земя.

А паяжините чертаят пръстени
от светлина
в трептяща мараня.

И звуците усилват се в ушите ни -
симфонии от гения - творец,
и нереални шалове пришити са
навсякъде -
във празничен венец!



Нощта - сега е призрачно-мистична,
със лунни сънища - разпръснати навред.
И всеки стъпил е във стаичка различна,
унесен в своя сън - лети напред!

Мечтите се превръщат във балони
и се загубват в канещ небосклон,
за да зарадват - може би - милиони
очакващи сърца сред вик и стон.

Родих се да раздавам свойте песни -
ще подаря на всекиго от вас.
Във тях е моята душа поместена -
да ви помогне в някой труден час.

Да ви зарадва може би със нещо,
понякога духа да утеши.
Във тях съм сбрала стонове човешки
и сънища, и сбъднати мечти.

Това са някои от моите любими стихове.
Ако искате да ги прочетете, кликнете върху заглавието.

* * Вълшебница




* * Дреха на Вечността




* * Пясъците на Времето




* *Не казвай сбогом




* * Огледалото




* * Неписана приказка




* * Талисман

* * Огънят

18.06.2009

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

* * *
ОБРЕЧЕНОСТ - акростих













Очите ни - без острови. Отново...

Брегът в безименни бои бездейства

Река ли съм - в руини да се ровя

Единствено елмазена наесен...

Човек съм. С чувства чакани - чистилище

Екрани на ехидно електричество

Но някак си , набързо, в нощи ничии

Очи се овъглиха от... отричане!

Смутиха собствените сили - свърши се!

Това ли бе тоталното ни търсене?

ОБИЧАМ ТЕ - акростих

Отново се озъртаме в оазиси

Безкрайни багри в бреговете буйстват

Искрите и до днес не са изгаснали

Часовници чертаят чисти чувства

Акации акрилни си намятаме

Мистичен мрак моментите намества

Тогава търсят се - треперещи телата ни

Единствени в елмазената есен!

ОБИЧАМ ТЕ

ПРИЕХ ЩАФЕТАТА ЗА ИГРАТА

* * *
КЪМ СЕБЕ СИ

Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.















Бягам от тъмните улици.













От нереални надежди.

















Бягам от срещи,

















от вещи,












Бягам от думи - боли ме...











Само от себе си - ей Богу -
все още не мога да избягам!



















Винаги мисля за някого.
Винаги мисля за нещо.











Мисля за силните страсти,

















Мисля за светли копнежи


















Мисля за срещи, промени,

лутам се в болки и истини.














Само за себе си - ей Богу -
нищо не мога да измисля!

















Пак се завръщам при някого.
Пак се завръщам към нещо.

Тръгвам по тъмните улици,














връщам се в своите надежди,

















бързам за срещи със хората,

















думи и мъки просрещам.














Само със себе си - ей Богу -
все още
не мога да се срещна















Наистина - тук, в блоговете никой не ме познава.
Не ми е трудно да разкажа за себе си, но има толкова много неща за разказване, че не биха се поместили в няколко точки. Нека започна така -

--- Обичам партньора си. Връзката е споделена и преминала изпитанията на трудностите. Като част от мен го усещам.

---Обичам приятелите си. Непрекъснато се старая да ги зарадвам с нещо. Ако може - да дам подкрепа. Мисля, че приятелите са моето семейство. Много съм общителна, много съм бъбрива. Искам все повече хора около себе си. не съм привързана към една приятелка, всички са приятели!

--- Обичам пътешествията, разнообразието, компаниите, купони (напоследък по-малко). Изкарала съм ВСИЧКИ възможни курсове, които са ми попаднали пред очите. Имам 100 хобита. Не скучая със себе си. Чета, прочела съм повече книги, отколкото другите. Обичам МНОГО изкуството!

--- Отрицателни качества -

Много съм разсеяна, отплесвам се и понякога не преценявам кое е най-важното за вършене.

Вечно си забравям и губя предмети. Губила съм си три пъти дамската чанта със всички документи в нея! поне дузина чадъри и други аксесоари.

Малко са нещата, които довеждам до края. Паля се бързо, но като се наситя, и бързо угасвам. Затова пък - ако нещо достатъчно силно ме увлече, то остава за цял живот.

Избухвам. Не успявам да преброя до 100, казвам си всичко, както го мисля за момента. Не умея да крия състоянието си, да извъртам. Никаква "дипломатичност". Хората трябва да знаят - кое в постъпката им ме наранява.

Не умея много (да не кажа - никак) да изслушвам. Прекъсвам човека, измествам темата, без причина - просто съм се сетила за нещо друго. Лошо!

Не умея да споря. Сентенцията, че в спора се ражда истината - не важи за мен. Понякога не отстоявам мнението си, въпреки че съм права.

Не съм особено борбена. Сентенцията - целта оправдава средствата - не се отнася до мен. Предпочитам да се отдръпна.

Абсолютна индивидуалистка съм. Не признавам авторитети, началници и пр. Всъщност - почти съм нямала шеф. Но не умея да работя и с подчинени. Което означава, че най-добре е да съм шеф на себе си :)

Перфекционистка - всичко трябва да бъде направено по точно определен начин!

--- Не обичам -

Интригите. Седи си човекът и мисли какво са спретне на някого - просто така - за разнообразие. Всички клюки ги разбирам последна!

Ужасявам се от фанатизма във всичките му форми!

Лъжата и лицемерието. Не умея да лъжа. Изключение правят фантазирането, като разказвам някаква случка. Доукрасявам си я!

Не обичам някой да ми казва какво да правя. Да ме контролира. Никакъв шанс.

В живота си съм имала възходи и падения, мисля че моят е най-интересния живот.
Не са точно седем точки, но подточките са доста!

* * *

НЕСТИНАРКА

Ти си цяла Планета
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън
във лятото.
Танцът - жив. Измълчан...
Но възпят във легенди,
сонати...
и прерии...

Ти си трудна сълза.
Дълго гълтана.
Вик!
Че сълзата се спусна -
за горчивото вкопчена!
И опари душата ми
със Живот - многолик,
и остави следа -
като огън започната!

Плачат неми дърветата -
нестинарско хоро...
Огън! Огнена! Кладите -
те подмамват във тъмното.
Във жарава обречена -
със разлято ведро -
да не могат да гаснат
искрите несбъднати!

Танц с икона танцуваш
във екстаз.
И боли.
Но лице - озарено,
добро
и пречистено...
А душата прободена
от милиони стрели!
Горда,
Бяла,
Красива -
Вдъхновена и истинска!

И препускат конете...
И утихва денят...
Възродени, мечтите
се във песни превръщат...
Ще намерим ли Пътят...
и дали има Път...
Или има Горене
и Живот
за преглъщане!

С Т Р А С Т

... мене ме, мамо, Змей либи,
Змей либи, Змей ще ме земе...





Сърцето ми бе влюбено в Живота...

Дойде при мен, и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли!
Душата ми се пръсна на парчета!

Не бих се приближила, та дори
на крачка от измамното ти тяло!
Смехът в ушите блъсна ме, изтри
Последните ми мисли - излетяли.

Потънах с ужас в твоите очи...
усетих, как страстта ме завладява.
Безсилна бях, уплашена, нечиста,
но нямах сили да се защитавам!

От нашата греховна, луда страст
роди се омагьосано желание,
и бях готова, впита в твойта власт,
да изтърпя самотност и страдание.

Тъй дълго бе, че спомена загубих...
Забрави ти за моето сърце,
откраднато, когато беше влюбено,
сега - превърнато в парченце лед.

Издебнах те... и грабнах си сърцето.
В гърдите си го сложих да тупти...
но любовта от него бе отнета -
далеч от мене вече беше ти.

Забрави ме... Но мен не ме боли,
че ти от тук сега си тъй далече.
Разбираш ли - най-много ме боли,
че аз не те обичам... вече...

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ПРИСТАНАЛА

Кой замисли да зароби мойта песен?
Кой измисли да продава мойта святост?
Да отглеждам рожби не е лесно
в чужди дом, сред хора непознати.

Като птица - от стъбла и пяна
искам своето гнездо да свия.
От очи на мъж от страст огряни
аз желая любовта да пия.

И да мина с него през живота -
ние двама във една постеля.
Аз отлитам. Тегли ме сърцето
все към него. Там ще се заселя.

Ще избягам - волна като птица.
Ще избягам - крехка като цвете.
Ще пристана - аз за теб царица!
Ще разчупим бащини завети.

Нова песен искам да запея
за копнежа и за свободата.
Свобода в живота ми да грее,
Пък...
каквато ще да е цената!

Стихът е моята интерпретация на българския фолклор-
Образът на лирическата героиня е почерпан от там.

МОЯТА СТАЯ

Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства
и въздишки.

Ти ме изпълваше цялата -
мен -
като вода свойта мъничка ваза.
Тогава Времето замря,
че може да се спре доказа,
че можеше да спре.

И раждаха се чувствата във тъмното.
Треперехме,
не бяхме сигурни във тях,
и искахме, когато се разсъмне,
денят да преобърне всеки страх.

Премина като в унес тази нощ.
Не знаехме -
объркани и гладни,
копнеещи за нежност и любов,
дали бе приказка,
или реалност.

Не помня даже как се разделихме,
но чакахме отново да се срещнем.

















Сега съм тук сама,
но теб те няма...
Прозорчето е тъмно
без звезди.
Не светвам лампата
и знам, че тъмнината
ще връща твоя образ отпреди.

Пространството и Времето
ще връщат
щастливите ни мигове назад.
И ще разказват, как се е родила
една Любов
във този малък свят.

Д Ъ Ж Д

Този стих е вдъхновен от актуалните събития в обществото,
свързани със свободата на словото и на личността.
Нека не бъдем слепи и да не вярваме на тези, които "обещаваха спасение".





Аз вече знам - дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда,
и всяка капка става на верига,
в която океани ще се раждат.

Дъждът ни обеща да ни пречисти,
да ни дари със странния си шепот,
да ни разкрие непознати истини,
да съживи зениците ни слепи.

Напуканите устни закопняха
свободно да говорят. Дълго чакаха
с живителните струи да се слеят,
и да прекъснат плахото мълчание.

Ще искаме ли сушата тогаз?
ще молим ли отново да сме пленници?
Да се яви отново оня глас,
със който обещаваха спасение!

Ще молим ли блатата за звезди,
а облака - за ново пълнолуние?
Или ще чакаме дъждът да набразди
следите от полепналия ужас!

А после и дъждът ще си отиде,
оставил във душите ни копнежите...
По начин нов живота си ще видим,
изпълнени със новите надежди!





И колкото и да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви,
и като пустинни вихри
по улиците ме въртят из тях.
Защото не предвидих сушата,
защото хвърлях камъни по всички изворни места.
И навред се разпилявах.
И на дребно се раздавах,
без да се пестя...

БУРЯТА

Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.

Потънахме във сивото тогава.
Засвятка електрическата нишка
и тътен глух погълна ни в забрава -
на светлото небе една въздишка.

И сблъскаха се топло със студено,
да си премерят силите призвани.
Светкавицата блесна по-надменно,
а грохота разтърси сетивата ни.


















Учудени пред бурята немеехме!
какво ги караше в двубой да се обърнат?
Дали за облаците беше просто песен,
или пък бе стремеж да се прегърнат!

Притъмня. И сенките отвлече
неканения ритъм на стихията.
И изведнъж в нозете ни се стече
пороят със танцуващия вихър.

Дали сълзи се раждаха пречистващи,
или измиваха небето и земята!
Излишно бе да търсиме причината -
Природата спектакъл ни изпрати!

Смирени, очаровани и горди
се чувствахме със бурята единни,
и чакахме небето да отвори
пак своите прозорци ясносини.















Очаквахме дъгата, седемцветната,
да заблести далеч над хоризонта.
Венец на помирение просветна
и всички страхове от нас прогони.

Дано и ний в живота си да можем
със бури да се сливаме загадъчни!
Да чакаме Небето да наложи
дъга от седем цвята - за награда!




Клипът е по музика на Vivaldi - изпълнение на Vanessa Mae

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

К Р Ъ Г Ъ Т

Прости ми, Господи! В живота си нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.

Аз исках само пролети и лято
да изживея - празници, възходи!
Да няма скръб и мъка на Земята,
а хляб и мир за всичките народи!

Прости ми, Господи, живота не разбирах -
не виждах път в познатите пътеки,
а бури сетивата ми раздираха
и търсех изход лек във дни нелеки.

Бунтувах се за чуждото страдание,
бунтувах се за безполезна смърт
и питах се - защо сме тъй създадени?
Какъв е този толкоз труден път!

Сега разбрах, че ще усетим болка,
защото имаме за болка възприятия.
А знанието нужно е дотолкова,
че да осмислим злото на земята.

Да не допускаме от нас да тръгва
това, което хора наранява.
А трудностите да не ни залъгват -
чрез тях духът расте и помъдрява.

И ако наште сетива усещат всичко -
любов, омраза, прошка и замръзване,
то Раят не е тук!
Но щом обичаме,
Ще го намерим - още не е късно!
Ще го намерим -в друг живот възкръснали!















Прости ми, Господи!
Не исках да науча,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата - загадка!
Много учени
не знаят тайната и - в мрак забулена!

Какво е тя! Дали е равновесие?
Дали е нищо!
Или ТАМ е всичкото!
Дали са там изгубените есени?
Или от там цвърчат напролет птичките?

Дали от там се раждаме и дишаме,
или от там смъртта ни дебне?
Не можем тайната и да разнищиме,
не знаем за какво ни е потребна.

Без нулата - нагоре и надолу -
е плюс безкрайност, или минус...
Вечност!
Събират ли се, де ли им е краят -
в пространство пъмно.
Или просто ничие?

Логично - да се сбират във окръжност -
безкрайно горе
със безкрайно малкото...
И става кръг! А нулата я няма -
кръгът е нула!
Всичко е начало.

А нула, плюс и минус - са закони,
които са валидни за Земята,
и ние, дето Вечността ще гоним,
ще трябва да смениме сетивата.

Добро и зло - в окръжността ги няма...
Това наистина Живот е вечен!!!
Той не започва - продължава
в безвремие, в противоречие...

Ах ясно!!!
Всичко е СЕГА и ТУКА -
тук в паралелни измерения.
Заблуда е сегашната наука
да търси само в тоз живот решения!

А краят, Господи! Какво е краят?
Умирането всъщност е измама,
и ако Ти си сътворил Безкрайното,
то няма край!
Начало също няма...

Клипът е на Vangelis - Alpha.




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЖИВОТЪТ Е СПЕКТАКЪЛ

Всеки ден е като сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в суматоха карнавална
набелязаните си актьори.

Слагаме си маски, а душите си
караме на тях да са покорни,
да повтарят ролите написани,
да творят измислените роли.

А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях - актьори се разбягаха...

Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира,
и... отново в театъра се връща.

Клипът е на Tarja Turunen - I Walk Alone



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

МАСКИТЕ

Как човек успява да се самозаблуди

















Лъжата програмирана е в гените,
в животните нарича се мимикрия.
В нощта предметите превръщат се във сенки -
не позволяват в същността им да проникнем.

И хората характера прикриват
и слагат маски с външност, с поведение,
че случва се след толкоз много криене,
да заблудят със маските и себе си.

Човекът МОЖЕ да излъже себе си.
От всички твари само той успява.
Живее в свят - човешкото погребал -
на всички хора, че е друг внушава.

Залъгва себе си, че е богат, безсмъртен,
че млад е и... големи са мечтите му,
Че може всички пречки да изкърти,
около него да се завъртят звездите.

А после се залъгва, че е беден,
че е нещастен, някой му е длъжен,
че всички са напред, а той - последен,
оплаква се, мърмори, лъже, лъже!

Прикрива се, когато е нещастен,
и се напива с алкохол, за да е силен.
Прикрива се, да не покаже щастие,
за да не би съседът да завиди.

Когато слаб е става арогантен.
Не бие другите, а бие се в гърдите.
Когато мрази пък се прави на галантен
и вярва - обожават го жените.

Накрая - толкоз уморен, до смазване,
се пита - кой съм аз, защо, къде съм?
Но жалко. Няма нищо тук за казване -
изгубил се е -
с ничия намеса...

Песента е на Paradise Lost - Perfect Mack



И още един клип - приятно гледане.




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Нека не се страхуваме да се погледнем
.

















Във своя дом -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало,
в което няма бъдеще...

В смълчаните оттенъци на залеза
ни дебне пустотата от завръщане...
Очакваме насън
патрони халосни...
Но залезът ни гали
и е същият!

И същите са изгревите,
нежните.
Обичат ни!
Сега редът е нашия
да се погледнем
даже в неизбежното
и да отпием
себе си
от чашата...




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

СТРЕМЕЖИ

Ний бяхме с тебе мънички тревички,
решили да достигнат до небето...
Растяхме, но не можехме да тичаме
и свършиха се песните - изпети.














Тогава се превърнахме във птици,
с преобразени ветрове се сляхме,
обърнахме очакващи зеници -
от светлината ярка ослепяхме.













Животът бе усмивка и страдание,
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получавахме, и рани
и да се влюбим истински
не бързахме.

И станахме замислени черупки,
изхвърлени на някой бряг самотен...
Но бисерите наши бяха купени,
а нас самите
никой не запомни!

















Тогава тръгнахме към хора и събития,
за да опием самотата с вино,
за да се слеем с нечий чужди ритъм,
и да забравим за деня отминал.

Решихме много скръб да не натрупваме,
и не е късно -
ще спасим душите си!
Да извървим пътеките си струваше
и вече искаме
изцяло да обичаме!

Клипът е на Вили Кавалджиев - Вярност




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

С В Е Т Ъ Т

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен -
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака - в дъждовното приветствие.












Ушите ни усещат звук. И звуци,
а говора на птиците е песен,
и песен са дъждовните капчуци,
а грохот стене с водопада бесен.













Скала - студена, грапава и жива,
защото я описваме такава.
И за очите е мозайка сива,
а в сивото - скалата е красива!













Но сив денят - не ни се струва хубав -
намръщен, пълен със неясни сцени...
И смятаме, че времето си губим
да го живеем - тъжни и сломени.












Най странно е когато е огряно
от светлина жадуваното място.
Тук всеки миг превръща се в сияние
и щом го изживеем -
в лъч прерастваме!













Светът е илюзорен. И огромен.
И всеки чувства нещо по-различно.
Изпълват ни събития и спомени,
душите ни ги претворяват лично!

Клипът е по песента на Louis Armstrong - Wonderful World




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

С Е З О Н И

П Р О Л Е Т

Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли параза на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.

Потоци пълзят по премръзнали проломи
и плискат по плочите - в пяна превръщат се!
Пастелни полята привричат ни погледа,
а пътища прашни през тях ни прегръщат.












ЛЯТО (акростих)

Ловко въжетата връзват лодкари,
ласкаво бряг ни приканва - лазурен

Ясно небе синевата отвори,
ято на гларуси в него се втурна!

Тичат хлапета по плажа с мечтите си,
търсят бутилки в морето изпратени.

Острови призрачни грабват очите им,
още мълвящи легенди пиратски.














Е С Е Н (акростих)

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.

Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.

Едно поле защо ли и то се разсъблече?
единствено остана във него буен вятърът.

Напразно да ни сплаши - във вихър ни повлече,
наду се и дъждът побърза да ни прати.


















З И М А

Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.

И зимна завеса заметна залисана.
Снегът заваля, заблещука засмяно.
Затъват ва забрава зловещи знамения.
Земята от звън се събуди заляна...














С Е З О Н И

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.

Сами с тях се сливаме, ставаме силни.
Съмнения - сенки съня не смущават.
Събираме семе по семе съдбите си.
Създаваме свят -
солидарност и слава.

Клипът е на Еnnio Morricone - Chi Mai




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

КАКВО СТАВА С ЦВЕТЯТА

Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени.

А бурята докрай се разразяваше.
Заби камбана някъде далече...
Часовник миговете отброяваше...
Почувстваха, че краят иде вече!

Но странно - уж е краят, а началото
във себе си цветята притежават.
И ето, че след толкоз много чакане,
живот сега ще могат да даряват!

И сънищата , техните , се сбъднаха...
Самотна птица спря - да ги приветства.
Усещаше, че те не са осъдени,
а просто са обречени на Вечност.

Красивите им чашки се изгубиха,
и вече не са ярки цветовете,
но цялата Природа в свойта хубост
отново ще ги съживи в полето!

Докоснали сме се до кръговрата
на туй така пленително изящество!
Остава да отвориме вратата
за кръговрата във душите -
нашите...

ПОЕМА ЗА БЪЛГАРИЯ

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави -
назад-напред да тъпчеме принудени.

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици - как се душат злобно.
Нима животът ми - мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

Омръзна ми! И писна ми живота!
Ще излетя от клетката ръждясала!
ще хвана самолета - и пилота
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
със рало - вечно да браздим земята!

Ще бъде непознато пътешествие!
начало ново - време за разплата!
На дните ни - достойните заместници
във изобилие ще ни потапят!

Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече -
болка нечия заблъска в мойте вени.

И вик дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти молеше ме да остана,
да се завърна в своето начало.

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти - красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

Във тях си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

Разбрах, че вечно си била със мене,
във детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

И как се сетих - като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.

Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

която - като майка от детето -
ще раздели душите ни-страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще стопли се сърцето ми за малко!

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме - по- ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!

Царевец - Звук и Светлина



От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ

Всеки живее във собствен си свят.
Някой разнищва проблеми ненужни.
Някой от светли мечти е залят.
Други - от себе си чувстват се чужди.

ТУК и СЕГА - е за всички светът.
Всеки населва света си различно -
някой потъва в лъжи, в суета,
други - избират закон за обичане.

Някой е беден - и тъй е щастлив -
има богатство със други закони.
Друг пък - богат е, но тъй завистлив,
че се усеща сломен и бездомен.

Има си къща, но няма си дом -
голи стени от уют са изпразнени.
Друг - под звездите се връща пешком
свойта мечта на любим да разкаже.

Множество избори чакат пред нас -
някой света си превръща в трагедия.
Други пък знаят - в най тежкия час
много боли,
но ще дойдат победите!

Клипът е на Enigma - The Eyes Of Truth




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

Д Н И Т Е

Понякога денят ме тегли -
в прозореца зоват дърветата -
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.

Тогава тялото ми тръпне
в предчувствие - да се разтворя,
в живота страстен да се къпя,
и да се слея с всички хора.

Понякога денят ме пази
да не нахълтвам в него сляпо,
макар че вихърът ме блазни
аз знам - не е попътен вятър.

И корабът ми ще се лашка,
превит от воя на вълните,
а буря в неговата чаша
денят не иска да изпитам.

Понякога денят е странен -
мълчи, и нищо не разбирам -
дали ме пази, или кани -
абстрактността му тук съзирам.

Тогава чувствам нереалност,
не стъпвам сякаш по земята.
Градът - декори театрални,
бездушни хора-кукли мята.

Понякога денят ме дебне
и непреклонен ме натиска,
въвлича в нечия потребност -
да я изпълня - моли, иска!

Потапям се в живота бурно,
и таз потребност изпълнявам,
към риск с вълнение се втурвам,
и сила в себе си улавям!

Понякога денят е истински!
И... сякаш аз си го измислям,
надеждите да сбъдне иска
и знам - от мене той зависи!

Поемам искрено ръката -
за мен животът я подава,
в мен влива сила непозната,
и всяка трудност отклонява!

Денят... и дните са различни
и знам - животът разнолик е.
Ту вдъхновен е, ту безличен,
но всичко дар е
и откритие!

Песента е на System Of A Down - Lonely Day




От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

ЗОВ НА ЛЮБОВТА

Виж тъгата в очите ми -
като взор на сърна -
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена -
чувства, криещи силни, неизмислени тайни.

Виж копнежа във погледа -
без въпроси и знак -
как извайва внимателно твоя образ във мене.
Как проникват в сърцето ми,
и изпълват ме пак
тишината на дните и нощни видения.

Виж ръцете ми крехки,
с пръсти гъвкави - зов -
към стената от лед,
с топлината на дюна,
със лъчите на слънцето,
с болка - любов -
с постоянство стопяват леда помежду ни.

И ледът се разплаква -
като малко дете.
със сълзите му мъка
и радост се стичат!
Във стената прозорец се отваря,
расте,
призовава душите ни
да се обичат.

Ето сега ви поздравявам с песента на Blue feat Elton John - Sorry Seems To Be The Hardest Word




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЗАЛЕЗ - СПИРАЛА НА ЛЮБОВТА

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но ние знаехме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.

Той знае ли, че пак ще се роди?
Ний знаем ли, че пак ще се обикнем?
Ще съберем отново две души,
прегракнали след толкоз много викане.

Във здрач се озовахме изведнъж,
но раждаха се чувствата във тъмното,
сияние около нас разгръщаше,
сърца от нежност - чакахме да съмне.

Заети бяхме. Търсехме във пръстите
искра, която нажежи телата ни.
Ръцете ни се търсеха и търсеха -
на любовта великото разпятие.

Денят ни чакаше - не искаше да тръгва -
в зараждащото чувство бе се вкопчил.
Смъртта за него сякаш бе окръжност
и с нея друг и нов живот започваше.

Намерихме и нашето начало...
След толкова години на самотност
се сляхме - твойто тяло
с мойто тяло,
между душите съградихме мостове.

Загледахме се, как денят умря,
и се усмихна сякаш - за раздяла.
Прикани ни на утринна заря!
На любовта в безкрайната спирала!

Клипът е на David Guetta - Love Dont Let Me Go




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

КРАЙ ИЗВОРА ОТ ЖАЖДА ЩЕ ЗАГИНА

Франсоа Вийон е автор, живял през 15 в. Неговата съдба е странна.Той е създател на нова епоха във френската поезия - френския Предренесанс.
Написаното от него реших да направя като съвременни интерпретации, свързани с нашия живот.
Този цикъл е включен в новата ми стихосбирка - "Полетът на Икар"

Балада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен;
в Родината си - сякаш съм в чужбина;
съвсем съм гол, и царски пременен;
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз.


Край извора от жажда си загинал...
Това ли означава - през Живота
без знание за жажда да си минал,
за да достигнеш своята Голгота!

Край извора - не знаеш що е извор!
Не ти достига някакъв... копнеж -
събития в посока да нанизваш,
Живота в пълнота за разбереш.

А жаждата за знание - къде е?
Защото ходиш вечно без вода.
С водата жива в тебе ще се влее
очаквана, незрима свобода.

И утолил тогава тази жажда,
със пълни шепи от водата пил,
във търсещите клетки се заражда
Простора син - духът ти окрилил!

Клипът е на Therion - Son of the slaves of time



Вижте продължението в следващите стихове.

От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

ДО ОГЪНЯ ТРЕПЕРЯ ВКОЧАНЕН

Балада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен,
в Родината си - сякаш съм в чужбина;
съвсем съм гол, и царски пременен;
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз.


До огъня защо ти е студено?
Трепериш, значи може би си жив.
В живота си със тяло вкочанено
напред не може никой да върви.

Но тяло вкочанено не трепери -
кого се мъчиш пак да заблудиш?
Защото ходиш - виждам те - наперен,
без плам, без огън в стъклени очи.

А може би от студ са ослепели -
не виждат огъня, и нищо е за тях.
Но с огън можеш тялото да сгрееш,
очите да обърнеш пак без страх!

Очите своя огън да поемат,
на тялото да дават топлина,
от светлината мъдростта да вземат -
и нощ да преобърнат към деня!

Клипът е на Apocalyptica - Hope



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

В РОДИНАТА СИ - СЯКАШ СЪМ В ЧУЖБИНА

Балада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в Родината си сякаш съм в чужбина,
съвсем съм гол, и царски пременен;
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз.


В Родината си сякаш си в чужбина,
но Тя е чужда в твоята душа!
Почувства се самотна и... отмина.
Беглец си ТИ! А може би греша?

Изграждаш ли Родина, или искаш
за тебе някой да я изгради?
А междувременно намираш пристан
в земи, далеч от твоите деди.

Единствено, което си направил -
да критикуваш някой друг човек.
Във думи необмислени забравяш,
че общ е пътят в пътя ни нелек!

Да изградим Родината си заедно,
и да творим за нашите деца.
А щастието да не бъде даденост,
а творчество с едно
и сто лица!

Тогава и децата ни ще знаят -
Родината е дар,
и вътре в нас!
Родината е творчество, призвание!
Тя път е към света
и той към нас!

Клипът е на P.O.D. - Youth Of The Nation



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

СЪВСЕМ СЪМ ГОЛ И ЦАРСКИ ПРЕМЕНЕН

Балада за конкурса в Блоа

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в Родината си - сякаш съм в чужбина;
съвсем съм гол и царски пременен,
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз.


Съвсем си гол, защото не приемаш,
че дрехата не прави същността!
Назаем искаш дреха да си вземеш,
но искаш маркова да бъде тя.

А заемът - горчи като отрова,
защото твоя дух е оковал.
Живееш, за да купиш дреха нова,
животът ти превръща се в печал.

Но другият - и той се е заробил
на друга марка, с дреха - като цар!
Не сте царе, а ви наричат сноби,
животът ви тежи под тоз товар!

Да бъде светлина! За да извае
от сноп лъчи - одежди като блян,
та всеки своя лик да разгадае,
със свойта същност да излезе вън!

Клипът е на Killswitch Engage



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

ДОБРЕ ПРИЕТ И НЕЖЕЛАН СЪМ АЗ

Балада за конкурса в блоа

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в Родината си - сякаш съм в чужбина;
съвсем съм гол, и царски пременен;
..............................................................
добре приет и нежелан съм аз....


Добре приет и нежелан си значи.
А мислиш ли, че си добре приет?
Дали - се питам - струва и петаче
поставен за осанка етикет.

Добре приет. По дрехите ПОСРЕЩАТ.
По дипломи и титли. И престиж.
И никой не държи да кажеш нещо-
за тях си ти - от висшия - по-висш.

Ако мълчиш - помислят, че си умен.
Щом кажеш нещо - гений си. И бог.
А думи паразитни и безумия
приемат за... поредния урок.

Сега е тъй - по дрехите ИЗПРАЩАТ.
Със титли и пари - си нежелан,
Защота няма никой да им каже,
че ГОЛ е царят, за умник избран!

Клипът е на Paradise Lost - Erased



От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

ВЪЛШЕБНИЦА

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.














Вълшебница желая да бъда -
запленена
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях
и нежност.

На времето в забрава желая да прехвърля
онези часове на болка и самотност.
Очи назад към тях не искам да обръщам,
теченията тъмни
да спрат във моите нощи!

Вълшебнеца съм аз.
Душата ми се спуска
сред призрачна мозайка от горски листопади,
и с нежни струи ручей докосва мойте устни -
с усмивка пак приветствам небесните паради!

Със тръни да се сливам, и болка да не чувствам.
Плененият ми поглед от цвят да се опива.
Коси от горски клони край мен да се разпуснат,
и да запея песен
със глас на самодива!

На морските вълни перата да целуна,
да ме поеме силно течението мощно.
Брегът да ме зове - със приливите лунни,
със звездното небе -
приличащо на кошер!

Да влизам в полусън в прегърбените къщи
на призрачния град с прозорци неотворени.
Легенди да откривам -
слухът ми да превръща
видения вековни
във приказни истории.

Вълшебница съм аз - желая да извайвам
в картини и във стих от тази чудна свежест!
И с пръсти, и с любов на всички ще раздавам -
в златист калейдоскоп -
желаните копнежи!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ДРЕХА НА ВЕЧНОСТТА

Цикъл от стихове с приказни сюжети.
Клипът е на Jean Michel Jarre - Ethnicolor.


















Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля - вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.

Вземи си плат от брезови корици,
смекчи със нежност живата коприна.
В плата раздай от полета на птиците,
и пламъка на огън във камина.

Рисувай смело нощни пеперуди,
протегнали крилата си за полет,
обсипани с небесни изумруди -
за ничие внимание не молили.

Коланът ще сплетем от вятър палав,
ще сложим катарама от олово.
Ще вземем постоянството на залива,
мечтал за бряг - отново и отново...

А наметалото от здрач притихнал,
с мъниста от безброй звезди обкичен.
Косите ти сред тъмносини вихри
ще се сплетат - навънка ще надничат.

Сега, като египетска принцеса,
като бадеми очертай очите,
и мигли като сребърна завеса
да пазят тайните ти - неразкрити.

Излез навън със дрехата си нова,
от нашите усмивки сътворена.
Излез навън, когато си готова
да носиш с нея цялата Вселена!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ПЯСЪЦИ НА ВРЕМЕТО

Стих - приказка, който докосва Вечността.
Музиката е на Pink Floyd - Time






















Неизменно отброява часовете
в стаята ми стенният часовник.
Нижат се минутите заети,
чезнат безвъзвратно - с вик на сова.

Мрак нахлува в тихата ми стая,
всичко постепенно избледнява.
Погледът ми губи очертания -
денят със светлината се прощава.

В този миг се сливам с всички хора,
останали сами сред мрак и спомени,
които зад прозореца затворен
в жарава са стопили своя огън.

За тях - притихва времето в безвремие,
пресъхват устните в пустинна жажда.
Минути се превръщат във Вселени,
очите търсят приказни миражи.

А когато свикнем със пустинята
и живот във пясъка потърсим,
не желаем дните да загинат,
не допускаме да си останем същите!

Сенки не допускаме да стряскат
нощите, лишени от прегръдки -
взимаме във шепите си пясък,
в пясъчен часовник го превръщаме.

И така - отново осъзнали,
че часовниците ни са пясъчни,
Времето в душите опознаваме
и във тях не ни е вече тясно...




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ОГЛЕДАЛОТО

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.Песента е на Evanescence и картини на Luis Royo.



















Ти не си обикновена вещ,
както мислят хората в заблуда.
Всеки път, когато с теб се срещам,
не преставаш ти да ме учудваш.

Мое огледало от стената,
аз те моля - не като онази
вещица от приказка позната -
красотата моя да запазиш.

Аз те питам ти дали променяш
моето лице, във теб видяно?
Колко чудно всеки ден за мене
ти разкриваш скритите ми рани.

Как ме запознаваш с мен, самата,
в погледа внимателно се взираш,
мислите издаваш непознати.
Питам те - къде ли ги прибираш?

Може би зад твоите пространства
съществуват скрити много истини.
може би се ражда нещо тайнствено
в нощите, зад твоите кулиси!

Може би, когато мен ме няма,
образът ми скрит - навън излиза.
Двойствена ли съм, или сме двама -
аз самата в себе си навлизам!

Мое огледало от стената,
питам те, за кой ли път, смутена -
чудо ли си ти, или Разпятие?
Ти ли постоянно ме променяш!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТАЛИСМАН

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.






















Аз търсех талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми -
предмети малки във ръцете ми застинали,
пропити със магическите формули.

Видях лица на хора непознати,
които препоръчваха горещо
прекрасни амулети за приятелства,
за щастие и за желани срещи.

Студени талисмани - без любов -
опитвах се да нося до сърцето си,
и шепнех непознатите ми строфи,
с копнеж да ме запазят в неизвестното.

Но тези талисмани не говореха -
те бяха глухи, неми, без душа.
Не успяха чудото да сторят -
да ме предпазят, за да не греша.

И тръгнах - като момъка в легендите
късмета-талисман да търся аз,
да сгрее с огън пръстите ми ледени,
да чувам вечно тихия му глас.

Обходих много кътчета захласната -
живот ми даде всякое от тях.
Мечтите ми във пътища прераснаха
и своята душа сред тях съзрях.

Поисках талисман да ми е Слънцето,
но може ли огромната му мощ
заради мен да се превърне в зрънце,
и на земята да настъпи нощ!

Избрах тогава камъче в гората,
трептящо с меки, нежни цветове.
На цялата природа красотата
почувствах, че от него ме зове.

Повярвах силно - то ще ме запази!
То беше част от моето сърце,
то бе надежда в самотата неизказана,
и бе лице
на моето лице.




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

НЕПИСАНА ПРИКАЗКА

Цикъл от стихове с приказни сюжети и клипове - фентъзи слайдшоу.















На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното -
и молеше да зърна в необята му.

Когато в лятото ни приюти Морето,
без мама бях . Тогава тя бе в София.
И мислех си - дали са птици
Слепите?
Дали душите са изгубили... пантофките?
Че Пепеляшката - остана без обувка...
Сега не може с Принца да танцува...
И като че ли се носят слухове,
че Феята...
се скита между урвите!

Че Феята превърнала се в мащеха...
Не искала на Пепеляшка дрехата
да донесе.
И вест дори не пращала!
Дали във пепел търсиме утехата?
Но аз не вярвах. Че я изоставила.
Навярно друга работа е вършила.
Не ми бе ясно.
Ходех върху пясъка
и чаках някой приказката да довърши...

Тогава Тя дойде!
И бе пленителна!
Разказваше,
разказваше за феите...
Разказваше - аз питах - удивително!
И сякаш в сто живота ний живеехме!
Погледнах я .
Навярно няма мащеха,
навярно майка и със нея
дрехи шила е.
Навярно е живяла с ласка бащина.
И сЪлзите сестрите са изтривали...

Попитах я "Къде е твойта майчица?"
И няма да забравя - Тя потрепна,
погледна ме -
във погледа и - чайките...
В очите и - копнежите полепнали.
Въздъхна. Като в приказка незнайна...
"Тя, мойта майка, там е -
на Небето...
В звезда се е превърнала -
сияйна!
В сгъстена светлина
между кометите...

И тя със мен е всяка нощ.Разбираш ли...
Говори ми. И аз на нея - също.
И двете, май, парчетата събираме,
да правим ПЪТ
от който няма връщане..."
Погледнах я! Ах колко бе красива!
Блестеше като...
приказка неписана!
Душата и пред мене се разкриваше -
от свойта Фея явно бе орисана!

"Сега разбрах - задъхано прошепнах -
Сега разбрах защо си тъй прекрасна!
Защото ти родена си във шепите
на най-красивата звездичка!
И най- ясната!"
Тя също бе звезда
звезда сияйна
В очите и блестеше светлината...
И после ме застигаше по пясъка...
И в морското ме галеше
звездата и!

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.

Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.

Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!

Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!

Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.

Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Клипът е на Axel Rudi Pell - Dont Say Goodbye


т

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА

Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде и без въпроси да задава -
дали съм най-достойна на света.

Ела, Любов! От името на хората
на тебе искам да се извиня.
Прогонваха те. Развенчаха трона ти
и не посяха твойте семена.

Изопачиха твоите послания -
превръщаха те в ревности и страст.
Нарекоха те болка... и желание.
Заменяха те със пари и власт.

Изгониха те със неопрощаване
за грешки на любимия човек.
Обида позволиха да остане,
когато на човек е нужен лек.

От тебе взеха - без да са ти давали,
изгубваха те, търсеха те. Знам.
И песни пяха, за да те прежалят -
видяха, как угасва твоя плам...

А смисъла! Нали го пише някъде
във книга, подарена на света.
Ти -най човешкото от чувства всякакви,
на хората дарила Вечността!

На никого не стигаше търпение
да те отгледа като дар свещен.
Да бъдеш фар за всички поколения
в живота от недостиг изтощен.

Да си мечта, и творчество, и истина,
да си храна за гладния в нощта!
Да разрушаваш храмове измислени -
единствен храм да бъде
Любовта!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ЛУТАНЕ

Дали не ни грози безсмислие
във този хаотичен свят?
Крещиш, а чуваш нечий писък...
Дали е твоят, с ехо слят?

Боли ни с болката на другия,
а свойта -
даваме на друг -
и чакаме да стане чудото -
да спре веригата - до тук!

Опитваме се да се радваме,
когато болките мълчат.
Безброй въпроси си задаваме -
дали е ПЪТ,
или безпът!

Набъбва хаосът в душите ни,
не можем там да сложим ред -
пружината от друг навита е!
От смут духът ни е обзет.

Във плен са истинските мисли,
и те не мотат да решат
дали са чули свойте писъци,
или е ЗОВ на друг дочут.

Но все едно.
Сред скръб и щастие,
сред хаос, слава и любов
ний търсим себе си в препятствия,
и търсим ПЪТ
във нечий ЗОВ!





1. Agalloch - името е от старинното название на вид дъб, който расте в Орегон, а така също означава - мека, смолиста дървесина със силен аромат, която се пали за благоухание.
2. Agalloch - американска фолк-метъл група от Портланд, Орегон с уникален стил и меланхолични тексове, основани на фолклора.
Wikipedia

Името на песента е - Our Fortress is Burning - означава - "нашата крепост гори" - и тъй като в домовете ни е студено, от страсти е горещо в душите ни.
Но място за оптимизъм има! Така можем да осъзнаем народа си като общност.

В ОЧАКВАНЕ

По устата ми парят горчивите капки самотност
в пустинната жажда за твоето присъствие тихо.
За ръцете ти - по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква във мен като вихър.

За очите ти - кротки, дълбоки, объркващо странни,
като кладенец в някой далечен, пустинен оазис,
и във мене се раждат познати миражи и блянове
със които в самотните нощи и дни се запазвам.

Твоят глас ме изпълва, дори и когато те няма.
С теб наум разговарям и мислено с тебе се сливам.
Със смиреност и трепет познатите стъпки очаквам,
и във твоята нежна и топла прегръдка застивам.

Клипът е на Yngwie Malmsteen - Dreaming




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ТИШИНАТА

МЕДИТАЦИЯ














Ти винаги присъстваш в част от мен -
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен.

Приветствам те Кралице на нощта
обичам те със цялата си същност.
Във твоето царство с неизменна простота,
променям се и в себе си се връщам.

Във твоя свят изчезва всяко зло,
и всеки гняв и болка се стопяват.
Прогонваш демоните в тяхното легло,
и сенките - безплътни изтъняват.

Пречистваш кротко моята душа,
разкъсвана от хиляди въпроси.
Прощаваш ми, когато съгреша,
помагаш ми съдбата си да нося.

На помощ, спътнице - дете на мъдростта,
от твоя еликсир ми дай да пия.
Аз чувствам те сред шум и суета,
във тебе мога цяла да са скрия.

Аз чувствам твойта сила и съдба -
на майчина утеха да приличаш,
на спътница в безмълвната молба.
Повярвай ми, че много те обичам!

Клипът е на Vangelis



Твърде често се мисли, че медитацията е нещо специфично за източните религиозни традиции и има определена форма и структура. Тя обаче е практика, отворена за всички хора, и има много форми и структури.В никакъв случай не е еднаква за всеки.
При някои хора разходките сред природата, наличието на спокойни минути могат да доведат до медитативни състояния. За други - богослуженията или молитвите.
Основната медитация обаче - е състояние, което предизвиква спокойствие у човека. По време на медитация може да се получи информация, да се усилят енергиите.
На духовно ниво медитацията може да се приближим до Божественото начало и да прозрем истини, за които обикновения човек не знае.
Начините на медитиране са много, школите са много, но всеки сам със себе си най-добре регулира жизнените, емоционалните и духовните поцеси.

НАДЕЖДА

Роди ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за ритъм във клубове нощни.

Взех частица от облака - да раздавам промяна,
на форми, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях ту облак, ту дъжд, ту сълзи - разкаяние -
и посях семена на съдби по Земята.

Тръгнах смело сред камъни, но пътеки отвесни
израниха краката ми - и не можех да ходя.
Не можах във гранит да превърна сърцето си
и избягах при птичите чудни мелодии.

Сбирах късче по късче тъй желаната мъдрост.
Махах було след було - да надзърна във тайнството,
за живота, смъртта, за желано пребъдване -
и това, що узнах - на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хората,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци,
разтопени от страх, от печал и умора,
примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надеждата - а ми даваха чекове -
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта - за да служи за лек,
но се сблъсквах с душите - от завист обземани.

И Надеждата свърши. Паметта обедня...
Аз самата не знаех накъде да поема...
С ослепели очи за нелепа война,
прикована от страх - със прерязани вени!

И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие - да напълним в торбичката.
Не достига за всички, но по малко ще носим -
да запазим великия дар -
да обичаме!

Клипът е на Nightwish



От стихосбирсата "Вечност"
Антоанета Иванава - Jackie

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА- част първа

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - умрели грозно -
чедата им от чуждия палач.

Като скали, изкъртени в прибоя,
от нас да се изкърти вик забравен,
и да настръхваме от страх в реки поройни,
от наша кръв потекли, и ни давят!

А пък скръбта, утихнала във дланите,
я мачкаме, а ужасът ни души,
и мислиме да залепиме раните -
като ги скрием и устата им запушим.

Войната се зае сериозно
да пусне Смърт, за да размаха бича си,
да смачка всичките цветя и рози -
Неправдата - герой да се нарича!

"Война е нужна - отреди Омразата,
напомпа хората с безумна ярост,
и те умряха в гърчове, в зараза,
Планетата посърна в свойта старост.

И... всичко свърши... Няма хора, рози,
Планетата - умираща - не диша...
Но чудно - няма ни Омраза,
ни Угроза...
И без Живота вече няма Нищо...

Клипът е на Nato - Chorjavon

ДВА НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С ОМРАЗАТА - част втора

Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.

Когато има болки и стенания,
със мисли от Забрава паразени,
когато крием ужаса във дланите -
"кога Смъртта ще дойде да ни вземе?"

"Утеха ни е нужна" - казва Вярата,
с Надеждата - да озаптим палача,
и нека съвестта да го накара
да хвърли пушката -
разкаян да заплаче!

Надежда да остане за лекарството,
за всяка скръб да търсиме решение,
да развенчаем на Войната царството -
да не превръща хората в мишени

на Страсти, Злоба, Завист, Отмъстителност!
Да осъзнаем колко са опасни.
С Любов тогаз, със Воля и решителност
децата наши нека да израстнат!

Клипът е на Enigma - Enigma - Age Of Loneliness .

МОЛИТВА

Когато осзнах, че съществуваш,
когато Твойта Святост ме изпълни,
светът различен пред очите ми изплува,
душата ми превърна се във гълъб.

Камбанен звън се пръсна пред очите ми
и ангелски мелодии засветиха.
Запях с небесен глас куплет-молитва
и заговорих с птици и дървета

Дочух гласа вековен на Земята,
а Вечността ме теглеше във вихъра.
Превърнах се във лъч, крило и вятър
и необятни светове съзирах.

О, Господи, аз вечно ще Те моля -
живот ми дай във дните ми горещи,
и лек ми дай за раните отколешни,
и път ми дай в бленуваните срещи.

Аз моля - научи ме да мечтая,
мечтите си в реалност да превръщам,
събития и тайни да гадая
и никога да не оставам същата!

Възпирай ме, когато се задъхвам,
затрупвана от страсти и желания.
Вода ми дай на устните пресъхнали
и пламъка ми вечно дръж запален.

Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

Happy New Year

Сега, в навечерието на Новата 2009г. искам да ви поздравя с една стара, но много приятна песен. Тя се нарича Happy New Year, и е на легендарната група ABBA. Не мога да кажа, че познавам песните им. Гледала съм един доста стар филм - за концерта им в Австралия, но много ми харесаха.
Направи ми впечатление тази песен - звучи ли ви актуално?
Ето я и нея -



No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and i

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year...

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It?s the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we?ll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year...



















А ето и превода - свободен превод -

Няма повече шампанско
и фойерверките преминаха.
Ето ни и нас, аз и ти.
Чувстваме се объркани и тъжни.
Това е края на партито,
а утрото е толкова сиво,
толкова различно от вчера.
Сега е време да си кажем...

Щастлива Нова година!
Да можехме да видим
един нов свят,
във който всеки съсед ти е приятел.
Да имахме Надеждата и Волята
да опитаме...
Ако не - то по-добре да умрем - ти и аз

Понякога виждам,
как пристига Новия Свят,
и виждам как възкръсва от пепелта
на нашия живот.
Да - човекът е глупак
и си мисли, че всичко ще бъде наред,
като влачи крака от глина,
без да знае, че е заблуден -
продължава да върви нанякъде...

Щастлива Нова година...

Сега ми се струва, че мечтите,
които имахме преди
са мъртви.
Нищо друго няма,
освен конфети по земята.
Сега е краят ва едно десетилетие,
и след още 10 години
кой знае какво ще открием...
Кой знае какво лежи там,
чакайки зад линията на 89 та...

Щастлива Нова година...


Тази песен е написана през 1979година, по случай Новата година.
Не ви ли звучи като предусещане за промените, които настъпиха след края на 1989г?
Понякога откривам много интересни текстове - като че ли предчувствия за предстоящи събития!

Щастлива Нова година...

РЪЦЕТЕ

Колко много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите - прогледнали - светят,
телата не мръзнат!














Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
със камък на шията,
във страшните нощи гласът и загрижен дочуваме.
















Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
топлината във тях
призовава телата ни страстни.
















Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
и показват рисунката мила
на своето датство,
във която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!















Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те чакат, даряват и галят ни -
щом се обичаме!
















От стихосбирката "Полетът на Икар"
Антоанета Иванова - Jackie

НА КРЪСТОПЪТ

Вървиме по познатите пътеки
и ден след ден еднакви са за нас.
Не усетихме, как бързо те изтекоха -
без цвят, без мирис, тихо и без глас.

Но всеки ден е кръстопът небесен,
безмълвно към промяна ни зове.
Забързани за избора си лесен,
остават глухи наште умове.

Да пъплим по познатото ни блазни -
без мъка, без усилие дори,
или да тръгнем със души изпразнени
далечни върхове да покорим.

Промяната на времето приемаме.
В мечтите си политаме без страх
и чувстваме, как старите проблеми
изгарят и превръщат се във прах.

И чувстваме, как старите ни рани,
които ни боляха час след час,
зарастват, белег даже не остана.
Запалва се в душата нова страст.

Откриваме познания и форми,
живяли във сърцата - без живот.
Отваряме вратите неотворени,
през тръни и заблуди търсим брод.

Не съжаляваме за грешките си стари,
заблудите - превръщаме в мечти!
Отключваме тогава катинарите
и сме готови пак да полетим!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ОГЪНЯТ

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена,
да се стопя с ридание във храма...
но нечия надежда да запазя!

А може би - да ме поеме палаво,
във коледната нощ ръчичка детска,
несръчно пламъчето да запали,
да полетим - с молитва или с песен

Във факел искам аз да се превърна,
издигнат смело от юнак незнаен.
Да поведем през камъни и тръни
малцината, поели път до края!

Понякога усещам във душата,
как пламъкът божествен ме разяжда!
Душата ми прилича на разпятие -
умира в теб, а после се преражда!

Но с теб не мога аз да се сравнявам.
Тогава нека бъда нестинарка,
да тъпча боса твоята жарава,
да ме боли,
но с теб да бъда жарка!




От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ - СПИРАЛАТА

Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори.

Така циклично сменят се сезони,
месеците, утрините, дните.
Понякога със времето се гоним -
още нещо ново да изпитаме.

Прелитаме през старите си грешки
и осъзнати страхове изпитваме.
Отново се разкайваме за нещо,
за което вече сме се питали.

Понякога, объркани, душите ни
се заблуждават, че остават същите,
но върнали надеждите изтрити
страхове - в оръжия превръщат.

Научаваме се първо да печелим
свобода, приятели, любови,
със живот Живота да заселим,
в старите си грешки да не ровим.

Да простим, когато не прощават
струва ни се много, много трудно.
Като нямаш - трудно е да даваш.
Щом не плуваш -
не спасяваш давещ се!

Постепенно вече осъзнаваме,
че животът в тази плът е много кратък.
Слаби сме - не винаги успяваме
да се прицелим точно във десятката.

И се размечтаваме за Вечност,
за живот преди
и след смъртта ни...
Сред море от мъките човешки
вярваме, че няма да потънем...


От стихосбирката "Вечност"
София - 2007г.

В ТЪРСЕНЕ НА ДУШАТА

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.

Истории, разказвани във книгите,
и думи-полуистини - безброй!
В главата ми въпросите изникваха
и блъскаха се в бури и порой.

До тука! Точка! Стига! Днес е времето,
в което да решаваме сами,
и недоволството, като ненужно бреме,
да прободем със огнени ками.

Несправедлив Животът ни се струва,
светът ни плаши със насилие и грях.
Стихии шеметни наоколо бушуват,
сковават сетивата ни от страх.

Изгубваме и смисъла тогава
и сме готови да виниме Бог,
че сътворил Земята ни такава -
несъвършена - в седемдневен срок!

И някак си убягва ни от погледа,
че ний, самите, може би грешим,
а грешките да са опасни могат
и с тях света на друг да разрушим...

А колко необмислени желания
се раждат в странните ни умове.
Нанасяме си рана подир рана
и удар в отмъщение зове.

Убиваме минута след минута
в сърцата свободата, любовта.
Пропускаме молби и зов - нечути,
захлопваме железните врата.

Да сложим край! Навътре да се върнем
към нежността на малкото дете.
Живот в сърцата нека да възвърнем,
ЧОВЕКЪТ в нас - велик да израсте!



От стихосбирката "Вечност"
София, 2007г.
От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie

ВЕЧНОСТ - акростих

Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.

Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.

Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.

Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.

Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -

Силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.

Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!


О

От стихосбирката "Вечност"
Антоанета Иванова - Jackie